автор: condor

Някога
беше толкова отдавна
когато не можех
да изкажа чувствата си
не можех да облека в думи
напиращите енергии.

Срещах толкова хубави момичета
дъхът ми спираше
сърцето ми биеше неустоимо
но щом се опитвах да изкажа
колко много ги харесвам
буца засядаше в гърлото ми

Чудя се още защо ли
така е било
не ми бяха нужни думи сложни
за да им го кажа
какво ли толкова ме е плашело и спирало
дали звънкият смях на младостта
или неустоимата красота
и силните желания.

Днес вече мога да изкажа
с думи
най-сложните явления
да опиша красотата на вселената
да пресметна скоростта на явленията
да вникна в дълбините на далечното пространство.

Мога да заплитам чувства
да предизвикам усещания
да накарам човека до мен
да си представи същото
да поиска същото
и дори
да сме заедно.

Но вече не съм същият
не искам да се намесвам в чуждите съдби
не искам ненужни страдания
пазя се от неустоимите желания
дето все искат да ме контролират.
Предпочитам
да се насладя кротко
на красотата
и на момента.