Впечатлението от една зимна вечер.
Студ.Силна буря.Дърветата скърцаха под напора на вятъра,като че ли му при
пяваха.На фона на този януарски ден, бурята бе съпроводена със силен снего
валеж.Късна вечер. Небето бе хвърлило черният си плащ, с намерението да
скрие звездите.Наистина те бяха скрити от страх да не ги отнесе бурята.Чакаха
да отмине и да се покажат отново на небосвода, да заблестят с ярката си свет
лина.
В тази бурна мразовита нощ повечето хора спяха, други играеха на карти,
трети пиеха алкохол до насита.
Моите съседи пуснали музика и припяваха.Унесени в музиката и в своите
песни, не обръщаха внимание на природната стихия.
Стоях до прозореца и наблюдавах зимния хаос.Погледнах към небето, от
което се сипеше сняг.Силният вятър го въртеше както си иска и разпиляваше
едрите снежинки.
- Кога ли ще свърши всичко това?- казах си и продължих да гледам.
По едно време музиката при съседите се засили.Като че ли не се интересуваха дали другите около тях искат спокойствие.Даже по едно време,
синът им който бе музикант в градската филхармония, засвири на кларинета си.
имах чувството, че бяха полудели на фона на тази природна стихия.
- Давай по-силно бе!- чу се гърлест мъжки глас - Дай още вино да си смажа
гърлото! - и запя.
Съседите ми с цялото си поведение протестираха на тази зимна буря. Как
во им стана на тези хора? Само един Бог знае.
Навън замръзналите дървета все по-силно заскърцаха. Изглежда стихията
нямаше намерение скоро да спре.
- Боже Господи, кога ли всичко това ще свърши?- казах си и свих вежди.
Почувствах, че студ ме сковава и кръвта ми почна да замръзва.