Посветено на всички, които се страхуват да погледнат в себе си
Жалка гледка-
празна стая, пълен пепелник,
полуизпита чаша вино,
пресъхнала душа- застинал вик.
А колко пътища неизвървяни
и колко изпуснати влакове
времето само покрива с рани
няма за тях билки и лекове.
Де да можех да напиша нещо весело!
Гледам в себе си и търся сламка
искам да се хвана, преди да ме е отнесло.
Ами ако пак се разбия в камъка ?!
Страхувам се от нощи като тази.
Далеч не толкова от себе си-
от чужди погледи и злобни фрази,
от тълпата уж приятели.
Познавам погледа си в огледалото.
И мъничко ме плаши оня огън...
Не мислех че ще стане и фаталното
да мога да обичам и прощавам всичко-
Както някога....