Ще се освободим от клопката
живот, когато Господ се
разпореди. Почувствах,
че съм изхвърлен.
От света - забравен.
Почувствах,
че съм в клопка,
клопката - живот.
Съжалявам, но не става. Много директно и нищо ново, различно, все едно да кажеш с апломб "Хора, слънцето изгрява от изток!", след като е добре известно на всички.
Виж, ако го завършиш така: щом животът е клопка, и аз ще го затворя, т. е. ще му стана клопка и аз на него тогава би могло да излезе нещо.
Трябва да има нещо ново, различно, непознато, за да стане поезия. Изненада.
Привет!
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 542
ХуЛитери: 4
Всичко: 546
Онлайн сега:
