автор: fustu4ko

Един обикновен петък преди година и половина
7.15 Петък

Бииип, Биип, Биип, Биип.... О по дяволите, кога стана сутрин !
Бързо да изключа сензора , имам още 10 мин. за разсънване. Колко е студено сутрин, кога стана толкова студено. Ще се завия на дивана за малко.
- Мамо, мамо, мамо, мамо...
О не нямам 10 мин. Ела тук слънчице мама ще те завие да се разсъниш.
- Не искам на градина мамо, кой ще ме вземе днес?
- Дядо ще те вземе. Хайде да те облечем и да измием зъбките.
- Моля те мамо успокоявай ме, искам да ме носиш до градината и да ме успокояваш.
- Разбира се слънце всяка сутрин те нося. Хайде да тръгваме.

8.15 Обратно в къщи

Един час време за себе си. Добре че е сутрин- да поспортуваме- така не остава време за мислене....

9.00 Душ, грим, кафе, дрехи...

9.20 Тръгвам за работа- тролей- 30 мин. време за отпускане.
Изключвам се от света. Де да можех наистина да го направя- да се изключа и от себе си.
Защо все на мен се случва да се влюбвам в неподходящи мъже?! Ами ако в един момент престана да мога да обичам ?! Е, щом боли значи съм жива , това е важното. Ще го преживея някак. Няколко безсънни нощи- сълзи, вино, цигари, и готово- няма да е за пръв път, нито за последен. Беше приятно да си мисля че този път може и да се получи. Беше хубаво лято въпреки всичко. Чудя се къде ли обърках знаците. Нали уж няма случайни неща. Тогава защо не се случи нищо . Сякаш се блъснах в невидима стена. Страх ме е само да не спре да ме боли отвътре.
Ха пак тази песен- колко много ми напомня за лятото, за откраднатите мигове безвремие. Мързеливи топли следобеди на плажа, вечери с приятели, не мислиш за нищо, просто си почиваш, усмихваш се - сякаш е някаква паралелна вселена. Хапчета против кошмари, топлина за няколко месеца напред.

9.45 Последна спирка- слизам.

За пръв път имам работа, на която отивам без притеснение. Радвам се да видя хората, усмихвам им се и те отвръщат с усмивка. Обичам работата си - има толкова много че ми помага да не мисля за друго. Състезавам се със себе си.

17.30 Един час до края на работното време.

Ще се обадя на нашите да чуя малкия как е . Дали да не остана да поработя още малко ?! Тъкмо ще се видя с хората от следващата смяна. Липсват ми през деня а и не ми се прибира в празна къща. Тъкмо ще се изморя достатъчно че да не будувам до сутринта.

18.30 Ето идват. Хубаво е че е петък. Уговорките започват още от сега. Трябва да си тръгна скоро- главата ми се пръска.

20.30 Вече тръгвам. Ще си взема душ, ще гледам някой филм, може да поспя малко и в 12.00 съм на линия. Мислите се блъскат в главата ми от детето и къщата до това, за което даже не смея да мечтая. Боли ме- значи съм жива, другото ще се нареди по едим, или друг начин. Жалко че не мога да плача.

22.30 Трябва да се приготвя- ужас. Не се харесвам в нито една дреха. Какво пък толкова да се глася, няма кой толкова да ме гледа, пък и аз вече май не държа да има. Как искам да съм слаба и да не се изчервявам всеки път като вляза в магазин за дрехи и поискам L размер. Сигурно и това ще стане някой ден. Сега нахлузвам дежурните дънки и изчезвам.
Време е за поредното хапче- петък вечер.
Още една седмица мина, времето се изнизва като пясък през пръстите. Трябва накак да изляза от този цикъл. Ще взема всеки ден да правя по едно нещо, което занам че трябва да свърша, а все отлагам.Така всеки ден ще съм с една стъпка напред от предходния. Трябва да спортувам повече, да пуша по- малко... леле как ми се пиива една биричка...

00.00 Пред офиса- тръгваме. Биричка, билярд, приятни разговори, хубави хора. Още малко откраднати мигове, още малко време за себе си. Да можех да разбия стената- онази дето не се вижда, щях света да обърна, ама нейсе, тъй било писано- един път успяваш, друг път не. Той онзи от горе си знае работата.
Хайде по- весело, в компания сме, имаме време да се забавляваме. Защо ли се чувствам така, сякаш много отдавна съм започнала да плача и изобщо не съм спирала ?! Не му е сега времето на това , я да взема да пиина още едно !