автор: meiia

на В.

Сънувам все причудливи неща.
Че обръщам света на някакви оси,
че настава истина в любеща тишина,
че прошки и ягоди късни ми носиш.
И аз ги приемам без капка инат,
без капка инат докрай се разказвам.
Светът ми най-после е цял като свят,
в който не е нужно да се доказвам.
Говориш ми тихо да не ме нараниш
сякаш съм смисъл или твоя утеха.
Сънувам, че идваш да ми простиш.
Тъкмо да бъде и...лъчите те взеха.