автор: Dalija

"Изтънчената болка - да харесваш някого
толкова недостижим"

Нима има значение -
ти беше моето вдъхновение!
Това ме спаси от отчаянието,
подарих ти всичко във думи
и така - не изгубих.
Ти остана без мен, без моя огън,
без моята сянка-осанка на голо пиле -
смешно и грешно.
Но пък безпогрешно ме откри
за мене си и любовта.

Ти си един добър непознат,
без минало, без сега.
Дори без да искаш оживя
за моето вчера и днес...
Не, „Утре" за дvмите няма,
то е неизвестно очакване, влачене
по срещи и раздели с
близки, далечни,
осиротели и заболели от самота души.

Аз ще улавям със шепи и устни
проблясъци от няколко срещи,
а ти... -
Ти ще си все така неизвестен.