автор: fadul

Как искам да мога без теб!
Как искам да мога без теб,
но не мога
да правя от огъня лед!

Проклет да е този огън,
от който плътта ми бушува
в деветия кръг на ада,
макар и да знам-не си струва
така за любов да се страда!
Сред дивата хорска мъгла
опитвам се друго да зърна,
но виждам отново това-
как тръгна и гръб ми обърна
с миражно развети коси-
завинаги тъй ще те помня…

Когато желаеш-мини!
Аз своята стая бездомна
тогава ще съм прередил,
в кашони ще съм опаковал
желания, чувства, мечти…

Как искам без теб, но не мога!