автор: imperor

Из мене мислите ми влачеха протритите си чехли...
Като врата се хлопна радостта...
Идеалите ми прашни и протрити, жалко вехти
помръдваха парцалчета, полюшвани от завистта.
Мечтите ми могъщи, бутафорно горди,
прикриха плахо срамните места.
На тласъци прииждаха страхливи орди
от лесно наранима и така ненужна суета.
В агония, жадуваща за мъст, разкъсаната воля,
за сетен, бесен пристъп, дъх пое.
В душата си се вгледах, за отсрочка да помоля,
но съвестта и изкрещя: Пази се!!! Той отново ще краде!