автор: Spidy

Слънцето грееше, птичките весело чуруликаха, а по улицата нямаше нито един автомобил, когато баба Тотка шумно се прозя, седна на легло, обу окъсаните си стари чехли и кихна силно. Кихавицата й много напомняше на пръхтене на кон и птиците по перваза на прозореца стреснати се разлетяха. Баба Тотка си сложи залепените с тиксо очила и стаята се проясни пред нея.
Изненадващо тази сутрин бабата се събуди с много кисело настроение. Завлачи краката си към кухнята, а по пътя без да иска размаза с бастуна си едно паднало на земята яйце, загуби равновесие и се стовари с цялата си тежест на селската черга.
След като се изправи и продължи "прехода" си, последваха късо съединение и съответно гръмване на кафеварката, наводнение в банята, още едно грубо падане на цимента и цялостно разпорване на единия чехъл.
Баба Тотка запъхтяна седна на леглото и с ужасен тик на лявото око огледа цялата стая за потенциални опасности. Погледът й се спря на календара. Ама разбира се! Днес бе петък, 13-ти май. Нищо чудно, че скъпоценният чехъл се бе разпрал по цялата си дължина! Баба Тонка си спомняше много фатални петъци: на 13-ти декември, 2002г. прекара цял един ден, докато гонеше три тлъсти плъха из къщата, докато накрая старият капан за мишки защипа пръстите на десния й крак. На 13-ти юни, 2003г. на прага й застана дядо Румен, който започна да обяснява, че отдавна е безумно влюбен в нея, завтече се да я прегърне и падна, та си счупи крака. Залежа се чак до 13-ти февруари, 2004, когато отиде при нея, за да се почерпи с курабиики и си строши зъбната протеза. Петък 13-ти през август, 2004г. пък баба Тотка реши да прекара на топло под завивките, но докато превключваше каналите на телевизора, цялото електрическо захранване даде на късо и бабата прекара три дни без ток, докато в понеделник най-после дойде техник.
Бабата бавно и внимателно легна в кревата си, за да чака необезпокоявана следващия ден. В този миг входната врата се разтресе и се чу силен шум. Баба Тотка скочи на крака и се затътри с бастуна си и един чехъл да види какво става. Внимателно открехна вратата, а на прага, проснат по лице и облечен в униформа с разкъсан гръб, лежеше пощальона. Бабата равнодушно каза:
- Няма да питам как се случи.
Младежът, зачервен и потен, се изправи и подаде на бабата един голям плик. После бързо се отдалечи.
Баба Тотка скъса хартията, на която ясно пишеше: "Получател - Тотка Иванова, ул. Петък № 13", и я хвърли на улицата без да подозира, че вятърът ще я отнесе надолу по алеите и тя ще задръсти ауспуха на една кола. Колкото до съдържанието на плика, то бе списание за плетиво поръчано от баба Тотка, и което щеше да се запали на готварската печка на тринадесетото число от месец януари през 2006г.
Бабата легна отново в кревата, но на вратата се позвъни. Тя предпазливо отвори. Бе дядо Румен, който весело зафъфли с чисто новата си зъбна протеза:
- Тотке! Имам за тебе едно предложение!
- Сакън, Румене, сакън! Днес е петък, 13-ти! Нищо не казвай, нищо не прави!
И така двамата седнаха на пейката пред къщата и зачакаха полунощ, за да каже дядо Румен каквото има да казва.

Преслав Ганев