Някъде далеч в мъглата
чувам огън да гори.
Злато свети в тъмнината,
трепкат огнени зари.
Но дали не заслепяват
всички бляскави мечти?
Може златото да лъже,
топлината да гори.
Всеки облак от искрици
крие вихър от лъжи.
Те са златни и красиви,
ала и от тях боли.
С ярък залез на надежда
свършва гаснещият ден.
Златна сянка от луната
прави блясъкът студен.