автор: Mojsei

В подкрепа на Асамблеята на Съвет на Европа
за взетата позиция по въпроса за българските
медицински сестри в Либия, осъдени на смърт!


Към Европа сме поели път,
а защо ли ни е срам?
От България се изнася жива плът,
сънародникът ни тук е сам!

И нахлува в душата притеснение
от цъфтящия в обществото студ,
а причината е непосилно отчуждение,
от което българинът става луд!

А проблемът зрее като личен,
че засяга на човека естеството -
в градацията си той е неприличен
и се питам за срама на обществото!

Настроението е приповдигнато - попътно
от голямата, "спасителна" лъжа,
криеща, че поведението престъпно
прави ситуацията ни недобра!

Всеки щастие справедливо търси,
но се сблъсква непрекъснато с Юда,
а това душата неизменно мърси
и фатално я повежда към полуда!

На поетите подал съм аз ръка,
та процесът на живота да не спира -
страх ги е горките:"Как така,
за сестрите в Либия отговор да се намира?"

Хей, поети! Името на дъното е "СРАМ!"-
и сред вас се шляе Сатаната:
работата искате да свърша сам,
а пък вие Смърт ще кичите с красотата!?