автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?
(Продължение)

Вратата на щастието


Здравей, Мери!
След първото ми писмо до теб се налага да систематизираме нещата, защото започнаха да се трупат въпроси, а отговорите им не могат да бъдат просто, изказаните съображения от нас.
Първо.Обадиха ми се две читателки - първата, още няма и двадесет години, но пожела да напиша нещо за нея. Не възрази на въпроса ми да поставя посвещения. Реших това да стане в коментарите, за да избегнем всякакви недоразумения. Посвещавам й следните текстове, в които тя би следвало да открие своята екзистенциалност, пресъздадена от мен:


1.
Не те деля с друга


Преди да сложиш
огнените обръчи,
душите ни
играха
своя танц,
а когато стана
леден пламък,
взаимно
го погълнахме.

Когато призова
Луната,
пак двамата
започнахме играта,
а когато слънчев блясък
огря
лицата,
пак двамата
с крясък
обвързахме сърцата.

Не те деля с друга -
душата ти е идеална:
затуй си ми съпруга,
макар и виртуална.


2.
Затуй оставям те в самота

Въпроси
странни
все задаваш,
защото си на кръстопът,
изтъкан
от общия ни дъх
на стонове
и на въздишки,
а този дъх
е мрачен хоризонт,
полюшван
от свирепи ветрове,
разкъсващи
илюзии и представи,
създавани
от ценности фалшиви.
Затуй оставям те в самота -
чрез нея да узрееш
и щом откриеш
в мене красота,
с нея
лесно ще се слееш.


3.
А след това

Допуснах те
в сърцето си - невинно
и смело скочих
с теб
в бездна,
където бързо се изгубихме,
но ти по нишката
отново се завръщаш…
А бездната
е твойта кръв студена,
която няма сили
да ме води,
забравила
какво е прошка
и молитва,
но търсеща
от мене опрощение.
Затуй косите ти отрязах
и дълго ги държах
в прагматичната си вяра,
за да станат парещи - до болка
и с тях да изтъка
сърцето и кръвта ти,
да ти направя с тях заложбите,
инстинктите
и способностите -
от най-простите до интелекта.
А след това
и пелерина изтъках,
с която двамата поехме
в мрака,
за да те поставя
в леглото ти
и сутринта
да се събудиш
с ведрината на зората.


4.
Откриваш себе си чрез мен

Откриваш себе си чрез мен
и тъй щастливо си живееш,
минавайки през нощ и ден,
а аз те чувам все да пееш -
душата ти е огнено кълбо,
което в очите ти проблясва,
а сърчицето ти - само,
все търси, не мирясва,
че пулсът на кръвта зове
и ти се влюбваш диво,
кръстосвайки различни светове,
а чувството ти става и хапливо,
защото преживяваш нашата разлъка
по начин, близък до трагичен,
но виждам, че реална мъка
залага своя вот зричен.
Менталното е лесно уловимо
за хората, живеещи с любов,
а в нея туй е допустимо,
което съхранява общия ни зов.

Втората Мери, сега навлиза в 50-те и буквално проявява героизъм при запазването на равновесие в своята обърканост.Познала е себе си в писмото ми до теб, което е достоверно, но тя категорично не желае на текстовете, които изразяват нейното преживяване, да има посвещения. А нейната екзистенция, видяна през призмата на моето перо се свежда до следното:

1.
Самата ти, в живота влюбена

Градът предлага хиляди контрасти,
които общата картина дават,
а нощем се надигат страсти
и леките завеси шумно падат.

Тъма неоните обгръща,
които са далечни, хладни -
дори душата ти прегръща,
когато съзерцаваш хората забързани и жадни.

Спонтанен вик, замрял в твойта глътка,
показва, че душата ти се чуди,
а сърцето, жадно за прегръдка,
изсипва в главата мисли луди.

Самата ти, в живота влюбена,
в мечти за ласки чезнеш,
защото искаш като любена
в него най-подир да влезнеш.


2.
И тази нощ стоиш сама

И тази нощ стоиш сама,
дочуайки, кънтящи стъпки,
които пълнят нощната тъма,
а ти обмисляш хорските постъпки

На себе си поглеждаш, някак си отвън -
чрез стъпки на случайни минувачи:
в тъгата различаваш всеки звън
и знаеш кой как в тънината крачи.

А ето, че в съседен двор
съзираш сянка, след това човека,
с когото кучето заочва спор,
че гази в чуждата пътека.

Но всичко стихва…Тишина,
а там - дълбоко в душата,
изнизва се останалата ведрина
под ударите на мъглата.

И пак отекват чужди стъпки,
но ти очакваш ритъм друг-
онези - по-особени и звънки,
на чакания през годините съпруг.


Второ. Тук въвеждам термина "врата на щастието", имайки предвид, че ядро на неговото съдържание е нравствеността, разбрана като страна на социалността, през призмата на "добро и зло". Така става възможно да се разбере как се отваря и как се затваря тази "врата" и какви са механизмите за нейното функциониране. Когато врата на щастието е отворена навътре, се проявява способността ни да избираме онова от действителността, което няма да накърни щастието ни. Когато вратата на щастието е отворена навън, ние се проявяваме като носители на щастието, като хора, които даряват другите с щастие.
Трето. Сред критиките, които се получават, във връзка с публикуваните от мен текстове, ясно се откроява ярост, достигаща до твъде високи етажи на екзалтацията, както и такива, които бързо се отказват, призанавайки, че не са наясно или не са се запознали достатъчно с публикациите. На цялата некоректност, която съпътства публикациите ми, посвещавам следния текст:


И започваме двубоя от начало

Две години ми доказват, че съм нищо,
КаКъВ ме нарече и "боклук" -
а поетите изливат думи неприлични:
викат, червенеят те от гняв,
други тънат в ледено мъчание,
но поклащат и разбиращо глава,
с онази на лицето гънка - тънка,
пускана редовно ей така:
с някоя изтънчена извивчица,
за да имитира тя усмивчица,
а насръхва всичко в мен,
щом разчитам туй послание:"За кретен!"
но и много дами находчиви,
в никой случай - похотливи,
без дори да питат:"Кой?"
казват:"Ще ти дръпнем хубав бой!
И какво от туй, че си от София,
я, махни се с тази прагматична философия,
че с друго тука сме заети
и отдавна - преди теб, сме станали поети!"
-Чакайте!-отвръщам.-Словото държа…
-О, хо…хо! Това си е лъжа!
И започваме двубоя от начало -
коментарите са наше огледало,
но на кой ли тук му пука,
че потребност от култура нова чука?

Четвърто. Въпросът за жанровата принадлежност на публикувания Роман получава своя адекватен отговор, когато се отчете, че в момента публикувам първо, поредицата "Животът", в която сега, под "Паяжината на живота" се прави деидеологизация на описваните прцеси, второ, поредицата "Ивтелектуалната падигма" е логическо ядро на романа "Животът", а всички останали публикации са конкретни изследнавия върху описвания цялостен процес.
(Следва)