Дори баналната безкрайност
се повтаря все различно,
замъквайки ни в своите подмоли,
в плен
на усещането
за нещо хаотично -
говоря
за фаталните минути
на онзи хлад
през есента,
когато ни обръща гръб
Луната
и не идва с нас
през вечерта
или за болката
от самотата,
когато пада нощна тишина,
която те изгаря…
Но колко трудно,
ах, безкрайно трудно,
се постига
трайност
в любовта -
с теб сме в лятото горещо,
чрез устойчивото тъждество
и в чувството безбрежно,
ликуваме
в постоянно тържество,
което носим
като истинска молитва,
която в съпреживяването ни,
един чрез друг, политва.