изрязвам двойна игра
на любов и омраза
себе си
в чуждите снимки
краят на филми
с болезнена нежност,
моето днес
приковано към образа
нямам време за угризения
ето, дори веждите си не скубя еднакво
и не съм ни най-малко разочарована,
когато по навик губя часовници
да, тези мои претенции към живота
заети все да ме пазят
от всяка отвлечена сухота
често спохождат
деня ми,
пък и аз им се радвам
между петната разлято мастило
и същите малки изгаряния
докато готвя,
а иначе
иначе знаех какво следва
и имах фини ръце.