Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Едно самотно стихотворение автор: BlackCat
Някоя нощ ще напиша
едно самотно стихотворение -
като остров, на когото птиците
не знаят адреса. Ще въздъхне от някой ъгъл
тихо, почти смирено,
ще прогледне с празни очи
като пресъхнали кладенци.
Ще видя, че се усмихва
сякаш знае всички отговори.
Такова смешно и дрипаво,
но преди всичко - мое...
Някоя нощ ще ме пише
едно самотното стихотворение -
като птица с адрес към остров,
който не съществува.
Естествено, ще въздишам,
ще гледам празно и дрипаво
и няма да кажа нищо,
защото всъщност никой не пита.
Много дълго ще си стоим будни -
така е в тези сценарии.
И понеже непременно ще съмне,
взаимно ще се забравим...
Публикувано от BlackCat на 11.12.2005 @ 00:03:15
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.92 Оценки: 27
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 57211 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Едно самотно стихотворение" | Вход | 21 коментара (52 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Едно самотно стихотворение от lusi на 11.12.2005 @ 00:21:17 (Профил | Изпрати бележка) | Имам чувството, че тази нощ е по-особена, не знам защо!? Можеш да го напишеш, дълго ще стоим будни! |
Re: Едно самотно стихотворение от Ufff на 11.12.2005 @ 00:24:39 (Профил | Изпрати бележка) | Ти си ми голяма слабост! Пък особено като се разпишеш за "дрипави" работи, котешки безсъния, разбойници, нишки(не мишки), месечни отсъствия и присъствия, несъществуване и ...да не изброявам.
Птица с адрес. А, бинго! |
Re: Едно самотно стихотворение от Gerlan на 11.12.2005 @ 00:35:32 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей Светла, непременно ще се забравим, но малко преди да съмне-престава да ти се спи...Грехота е да заспиш, когато в зората се ражда още един ден. А всеки ден живот, е едно ново начало.
-И понеже непременно ще съмне,
взаимно ще се забравим...
-На, където и да погледнеш-все тъмно,
от двете страни на оградата!
Все-пак, вижте, как хубаво гори...
Дж.Лондон.
|
Re: Едно самотно стихотворение от plamen на 11.12.2005 @ 00:36:38 (Профил | Изпрати бележка) | Тоя фокус със забравянето не се получава, тц-тц, не става! (Тъкмо решиш, че сте се забравили, отдъхваш си от него, дето има една дума... и то се показва отнякъде, ама като птица ли, като мравка, риба, жельвичка, шомбаль и т.н., все ще си намери начин то, значи, и ша са появи! И оть да н са пуяви?!:))) |
Re: Едно самотно стихотворение от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 11.12.2005 @ 05:52:09 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... като птица с адрес към остров,
който не съществува...
______________________
Този остров съществува! Обетованата земя, Свещенния граал, щастието, любовта, Дядо Коледа, Бог... - има ги! Има ги... - докато вярваме в тях.
И тези дрипави и смешни, наши неща - не ги забравяме никога. Само се поизоставяме, временно. После пак се преоткриваме, понатрупани с прах и години.
И няма как да ги забравим - в тях са всички отговори... |
Re: Едно самотно стихотворение от rajsun на 11.12.2005 @ 08:01:46 (Профил | Изпрати бележка) | Всяко стихче е
книжна лодка в морето.
Затова няма адрес. |
Re: Едно самотно стихотворение от Izvor (WMRSG@web.de) на 11.12.2005 @ 09:24:07 (Профил | Изпрати бележка) | :)))
Някоя нощ ще пишем,
за да бъдем писани...
Всякоя нощ сме остров,
чакащ свойте кораби...
Някъде има птица,
носеща адреса ни... -
Terra nova!!!
:)))))) |
Re: Едно самотно стихотворение от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 11.12.2005 @ 10:07:14 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Много хубав стих, Светле! Със стиховете все така взаимно се пишем. Те - нас, ние - тях и минава време и трбява по-внимателно да се вгледаме в очите си за да се познаем. Взаимно сме се променили. В момента се пренаписвам. Може би не трябва да го правя. В старите стихове е една друга вълчица, която искам да променя от камбанарията на днешния ден. Нужно ли е?
Ох, много ме размисли, а ми е вредно рано сутрин.
Хиляди усмивки и още веднуж поздрав за стиха! :-) :-) :-) |
Re: Едно самотно стихотворение от libra на 11.12.2005 @ 10:41:26 (Профил | Изпрати бележка) | аз понеже не съм по многото думи, ще кажа, че
това е едно много хубаво стихотворение, странно, но като че ли наистина тази нощ беше особена май за всички..
много е хубаво!
много
а аз комплименти не правя.. |
Re: Едно самотно стихотворение от Ray (bdoych@abv.bg) на 11.12.2005 @ 11:04:23 (Профил | Изпрати бележка) | Как става това със забравянето? :)) |
Re: Едно самотно стихотворение от Meiia на 11.12.2005 @ 17:21:42 (Профил | Изпрати бележка) | На мен ми се заби в съзнанието това противопоставяне:
---------------------------------
Някоя нощ ще напиша
Някоя нощ ще ме пише
едно самотното стихотворение -
--------------------------------
Мисля, че то отдавна пише...героинята. Самотното стихотворение има един особен ореол. На тишина. Но винаги има образи, с които да бъде населено. И да не пита никой, то пак се изрича, в душата.
Ех,а това съмване понякога не е желано, защото ни отделя от ненаписано стихотворение, което приемам като символ на неизживени мигове, на недоскосната любов.
Тъжна е тая твоя утринна забрава...
Толкова близко усещане.
И позовли на стиховете да те пишат!:) |
Re: Едно самотно стихотворение от PaparakaPV на 11.12.2005 @ 19:14:26 (Профил | Изпрати бележка) | нощ. Като всичките други самотни нощи. Хареса ми.
|
Re: Едно самотно стихотворение от Amar (amar4e@yahoo.com) на 12.12.2005 @ 19:34:50 (Профил | Изпрати бележка) | обичам да те чета... ! |
Re: Едно самотно стихотворение от Rhiannon на 06.01.2006 @ 12:46:31 (Профил | Изпрати бележка) | Да и аз така искам... обаче то знае, че ще се забравим и затова бяга, за да го гоня:)
Симпатично звучи това, миличко такова. |
Re: Едно самотно стихотворение от Zen_ на 10.01.2006 @ 21:51:24 (Профил | Изпрати бележка) | Светле, стихотворението е много хубаво, но... ако ти си самотна, то какво остава за другите?!
Това ме учуди много!!
_Z_ |
Re: Едно самотно стихотворение от venci на 23.03.2007 @ 17:28:22 (Профил | Изпрати бележка) | Писах 5,защото бях обещал!Радвам се,че долових отново сексуалноста в това произведение и то не е лишено от смисъл;)Ноща наистина е,по-специална,защото подсъзнателните мечти и инстинкти най-накрая са намерили отдушник.Лирическата героиня няма да му даде покой:
Много дълго ще стоим будни-
така е в този сценарии.
И после откриваме желанието за бягство,стремеж за скриване(летене) от партньора,характерен за предишното произведение,тук е трансформиран в забрава.Стремежът е да се вкуси от реката на забравата-Лета,или от друга напитка,която да даде покой на търсещата светли идеали личност,желаеща да забрави час по-скоро грехопадението... |
| |