автор: Amica

Опитвам се... да изразявам себе си чрез думите,
тъй както гълъб, в полет към небето,
търси в облака опора за крилете си;
и с два-три маха на ръцете да се завъртам около оста си,
и да търся, плавайки като пиратски кораб в разбунтувано море,
спасение за разлюляната си мисъл;
и сетне да кацна върху бялото платно,
издуло се до пръсване от вятъра на яростта в душата ми;
и най-накрая, неоткрила бряг
за приласкаване на спомените,
да ги пригладя с човка
и да се изгубя в бездната-'безкрайночакване',
оттатък мократа черта на хоризонта.