автор: paparakapv

Да надникна във очите на вселената
не може да е толкоз невъзможно
Езикът на змията, раздвоеният
не е метафора, а шибана реалност
Разцепените думи са проклятие
а премълчаните са често най-желаните
И всеки изгрев е като скъп подарък
А всеки залез по-скоро е откраднат
А нощите ми вече се изтъркаха
и обосяха от тривиалните завършеци
Пиесата е скоро пред финала си
а зрителите дремят в сладък унес
И само режисьорът е във треска
очкава своите поредни ръкопляскания
А всичките артисти са до болка уморени
и от пиесата тотално им е втърснало
Залозите отдавна нямат смисъл
и картите свалени са на масите
Играта на Живот не е за всеки
и се играе само от Големите