автор: vesi_lina

Още носиш в сърцето си,
сянката на тъжния ми
поглед.
В ръцете ми
прегръдките ти
пречупени още лежат.
Късно е да питам...
защо се разминахме
и като ветровете
нямахме път.
Деляха ни много
посоки.
Незаченахме чувства
и не отгледахме в шепи
любов..
Убихме съдбите си
преди да проходят..
Късно е да питам,
защо краката ти са
в рани...
Защо от търсене на истини
очите ме болят.
Защото знам.
Ще намерим извора,
когато си отидат на
сърцето гънките...
и когато е много
късно за път.