автор: teAnu

Обичам да пътувам. Монотонният шепот на влака, сгушените в долините къщурки, спокойните извивки на крайпътна река...
Няколко часа в безвремие. Спокойствие, ненарушено от задачи, проблеми, ангажименти.
Време.
За изучаване на душата!
На миналото.
Книгата с животоописания, допълнена от духа на крайпътните, потънали в балкана, селца. Отнасят и вглъбяват.
Време.
Без мисъл.
Блещукат светлинки между дърветата... Катеря се по стръмния склон на отминаващото възвишение. Докосвам вятъра горе и галя с поглед ширните поля.
Кръст.
Църковен храм.
А после път.
Нещастни сгради и каменоломна. Елисей!
Онази къщичка, кацнала на билото привлича мисълта ми. Кой ли свети вътре? Как ли живее? Какво ли мисли, какви са мечтите му?
Цвят от дюлево дърво се отронва.

Обичам да пътувам. Сякаш ме няма. Просто Пътник.

Наблюдавам живота като насън.
Движението, времето... Аз стоя, а те ме отминават, завихряйки се в танц около мен. Дали раста и побелявам? Дали дете стои в средата? Дали илюзия или реалност съм? Къде съм? .... Център на вселената, цял свят от чудеса.

Пролет, лято, есен, зима. Сън.

И белотата на съзнанието ми. И любовта към онзи другия.. свят. Да те докосна, да усетя топлината ти. Прекрасен свят. И мекота. Обичам Го. Във тишина...