Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: LexParsy
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13701

Онлайн са:
Анонимни: 26
ХуЛитери: 2
Всичко: 28

Онлайн сега:
:: goredoly
:: pastirka

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2017 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтново в музея
раздел: Приказки
автор: Svetozar

Вратата между световете си стоеше на същото място в нищонесъдържащото пространство, само че сега беше още по-облепена - към банерите на All.bg бяха прибавени и такива на HuLite.net. Природните духове преминаха обратно през нея в астрала и тутакси усетиха разликата в нищото.
- Ба мааму! Друго си е да можеш да говориш с глас! - възкликна радостно Саламандърът.
- Въпрос на вкус - коментира Силфидът. - Важна е комуникацията сама по себе си.
Думите им привлякоха вниманието на странния субект върху шезлонга, който беше сменил книгата на Алистър Кроули с антикварната рядкост "Приказки на Шехерезада за благородници, рицари, магистри, фантоми и хамелеони" с нарисувано на задната корица копие на съдбата.
- Охо, конничетата на апокалипсиса се повърнаха... уффф, голям късмет извадихте, пичове - таман минахте през КПП-то и шеф-концесионерът вдигна трансферните такси заради пораженията от урагана "Р(им)оза".
- Че нали е вилнял из долния свят? - усъмни се Гномът.
- Там де, ама и тука има резонанс - увеличаване на отрицателната психоенергия, разбираш ли, значи... Айде чао, пък при следващо телепортиране в ментала елате пак при дзвера - правим отстъпка на постоянни клиенти.
- А сега накъде? - цитира заглавието на един стар филм Ундинът, когато четиримата се отдалечиха достатъчно от дзвера, че да не му пречат на четенето.
- Към Музея на абсурдно-парадоксалните интенции - предложи Силфидът. - Изпратихме по електронната поща съдържанието на дисковете на административния модератор, но не е сигурно дали сме успели да конвертираме самата им субстанция от формат mntl в astr. Най-добре да му връчим оригиналите.
- Аха, сигурното е сигурно. Око да види и ръка да пипне - съгласи се Гномът.
- Поехали! Allons enfants! - извика Саламандърът.
Този път никой не посрещна духовете. Докато кибичеха пред портата на музея и се чудеха къде може да се е дянал уредникът, откъм покрива на сградата се чуха няколко леки щракания и иззад комина се показа младо момче с окачен на врата му, мандахерцащ се от вълнение дигитален фотоапарат марка "Батерия".
- Извинявайте за забавянето, приятели - професионална деформация. Аз съм Папарака и не устоях на изкушението да ви снимам в непринудени пози - каза младокът, като се спусна плавно по поливиниловия олук. - Вие, разбира се, нямате търпение да разгледате нашата забележителна експонация… пардон, експозиция!?
- Ами ние всъщност идваме при административния модератор - поясни Саламандърът.
- Сори, той напусна. Ожени се и сега е на седмото небе. Аз съм новият уредник на музея.
- Дааа, tempora mutantur et nos mutamur in ilis - отбеляза философски Силфидът, а Ундинът изпя прочувствено:
"Оглянись под небом, оглянись под небом -
так и ты прошел свой путь земной.
Оглянись под небом, оглянись под небом -
ты надел кого остать за собой?"
- Явно е намерил - заяви Гномът, като визираше (в дословния смисъл) Папарака. - Само дето е изминал и астралния си път... Носим му, значи, едни компакт-дискове.
- А, значи вие сте му ги изпратили по емайла. Той спомена преди да се възнесе, че качеството на трансфера е отлично като образ и звук, но не е успял да ги получи като субстанция. Затова е презаписал файловете на някакви кучемаркови бланки.
- Май пак ще се пътува до менталния свят - пророкува Саламандърът. - Обаче щом така и така сме дошли до тук, защо наистина да не погледнем пак вътре?
- Става, нали според младия господин експозицията си заслужава - подкрепи го Силфидът.
Т.нар. "зала на изобразителното изкуство" си беше същата, само витаещият из нея аромат на депутатски кюфтета беше станал някакси по-коалиционен. Картините обаче определено бяха други. На въпроса на Ундина относно ван Дайковите уредникът отговори, че са били заменени поради доброто представяне на балканските футболни отбори в евротурнирите.
Настоящите творби били на известна художничка, позната с псевдонима Непозната за теб, но незабравима.
- И така, първото платно на дамата е монументално-епично пресъздаване на историческия преход на Мойсей през пустинята Гоби в посока обетования връх К2, който се вижда в перспектива в левия край. Патриархът поддържа силите си, като похапва шоколад и попийва кафе "Мока" и портокалов сок. На комсомолско разстояние го следва глутница литератори-философи, петимни да постигнат интелектуалната парадигма. За по-лесно настройване към комплицираната материя те свирят на три гайди и пеят песните "Мисис Робинсън" и "Кондорът лети" на Саймън и Гарфънкъл.
Втората картина се нарича "Човекът в стаята" и с нея Непознатата незабравима внася качествено нов елемент в изобразителната стилистика..."
- Че аз виждам тука само някакъв силует, седнал на стол с гръб към нас - прекъсна Папарака Саламандърът.
- Аха, тъмна Индия! - хихикна Ундинът.
- Споко, приятели, точно в енигматичността на обекта се изразява новаторството. Тук художничката предоставя на зрителя да познае кой всъщност е изографисаният. Възможните отговори са:
а/ Зен-будист, който медитира върху мандала и чрез това пробужда в себе си змиевидния огън кундалини.
б/ Шурея на вуйчото на нинамсиква, който размишлява върху плацебо-ефекта при лечението на бикове и кентаври.
в/ Хъмфри Богард, който пафка цигара в Казабланка и обмисля дали да смени името си на Богест по номерологични съображения.
г/ Анонимен пришълец от дъждовна страна на чудесата, който като на сън чете с усмивка (или може би усмивчица) списание "Spiegel".
д/ Никой от гореизброените.
- Има ли награда за позналите верния отговор? - заинтригува се Гномът.
- Да, но аз не го знам, не знам и каква е наградата. Желаещите да се пробват трябва да намерят авторката.
- Е, ние имаме вече известен опит в намирането на хора из субкаузалните светове - отбеляза Силфидът. - А какво е изобразено на третата картина?
- На нея е отразен душевния мир на самин селянин, наблюдаващ удивен ден и нощ - в компанията на див козел - как върху божията нивица на познанието редом със стройна калина избуява саморасляк. Че процесът протича денонощно, се подразбира от наличието в горната част едновременно на едно райско слънце и една луна, около които пък пърхат ангели от всякакъв сорт.
- Изглежда мацката е запозната с творчеството на Ърскин Колдуел - констатира Саламандърът. - Интересно...
- Ох, интересно е, но предпочитам животинките, особено хипопотамчето - Ундинът проявяваше нетърпение.
- Готово, мой човек - отиваме при тях! - ухили се Папарака. - Между другото "хипопотамчето" е около петдесетина пъти по-едро от твоя милост.
Менажерията в природо-научната зала се беше поразраснала. Заедно с хипопотама в басейна с олимпийски размери киснеше и една загадъчна амфибия. Тя явно действаше благотворно на афинитета му към оперната музика - пееше на италиански фрагменти от арии на мадам Бътерфлай и Азучена, а той блажено се полюляваше в такт с мелодията. Черната котка продължаваше да хваща тен в солариума, но при това четеше в оригинал "Соларис". Изглежда толкова се беше впечатлила от хуманистичния дух на романа, че не обръщаше внимание на присламчилото се към нея миличко мишле. Осичката все така се рееше из простора, рецитирайки собствени стихове с доминанти clean и summer последователно на английски (с прословутия си новозеландски акцент) и български.
Ундинът се прехласна от тази симбиоза между природа и изкуство. Допря молитвено длани, после заизпраща въздушни целувки към животните. Останалите природни духове също не останаха безучастни към гледката - те заръкопляскаха безшумно, за да не нарушат звуковия фон. Накрая четиримата помахаха за довиждане и напуснаха тихо залата, последвани от уредника.
- Папарак, още ли бачка онзи уникален литературен компютър? - попита Гномът.
- Не, той биде преместен в хранилището - нещо зачезна универсалният клавиш Alt. Обаче сегашният експонат в залата на техниката е не по-малко любопитен. - Младежът отвори вратата на въпросното помещенийце и провъзгласи тържествено: - И така, представям ви квазибета версията на андроидния биоробот, наречен Императорът. (Различните посетители го оприличават ту на финансова акула, ту на понатрупала годинки рок-звезда, ту на Клавдий.) Функцията му е да генерира базисни сентенции, от които се е вдъхновявал даже председателят Мао, за да сътвори собствените си премъдрости от Червената книжка. Всеки, който застане срещу него в десен 3/4 профил и го поздрави с "Ave, Caesar!", чува един безпрецедентен интелектуален бисер и получава компакт-диск със запис на цялата процедура във формат avi. Хайде на авантата, авери!
Духовете се изредиха пред Императора в реда, съответстващ на астрологичните елементи, извършиха необходимия ритуал и чуха следните дълбокомислени максими:
"Есента е златна, а утрото - неизбежно."
"Мелпомени е муза, а Пенчо - заек."
"Алиса е Софиянска, а Зелда - Фицджералд."
"Миражът е близо, а мъглявината - далече."
Същевременно изпод тюбетейката на Императора заизлизаха едно след друго четири сидита и изпопадаха точно във прикрепената на корема му специална кутия с надпис "Made in Pravetz".
- Дааа, ненапразно се казва, че авантата е голям гювеч - разфилософства се пак Силфидът, като взе дисковете и ги раздаде на колегите си.
- О, това не е всичко! - рече Папарака. - Спонсорът на заведението е изтъкнат филантроп, затова получавате още един диск със снимки на всички експонати, че и онези, които ви направих одеве.
- Ба мааму! - извикаха природните духове единогласно.

__________________
Бел. авт.: Приказката е петата от цикъл. Предишната е "На оня свят".


Публикувано от mmm на 08.12.2005 @ 17:41:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   Svetozar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 12


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Заведи ме на кино
автор: pc_indi
105 четения | оценка 5

показвания 16184
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Отново в музея" | Вход | 22 коментара (40 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Отново в музея
от KatoNaSun на 08.12.2005 @ 18:19:46
(Профил | Изпрати бележка)
Доста интересно преплитане на светове! (и сайтове) ;-)
:)))


Re: Отново в музея
от samin (kireza@abv.bg) на 08.12.2005 @ 19:37:47
(Профил | Изпрати бележка) http://kirezasobich.free.bg/001_lubovna_lirika.htm
Псевдонимът трябваше да е с главно "С".
Интересно е.


Re: Отново в музея
от rajsun на 08.12.2005 @ 20:51:42
(Профил | Изпрати бележка)
Интересен музей!
Ако съм аз, за който се припознах - ставам.
За музей ставам.
Поздрави!


Re: Отново в музея
от Zen_ на 08.12.2005 @ 21:36:03
(Профил | Изпрати бележка)
Съвременна приказка, съвременен стил ... само че много бугло си посочил медитацията на Зен-будиста, като и някои други доказани и недоказани приказни факти... :)))))))))))))

Поздравявам те, приятелю! Много добро въображение и компилация от различни събития и личности... ! :)))

Очакваме следващата творба от цикъла! ;)

_Z_


Re: Отново в музея
от unforgettable (unforgettable@abv.bg) на 08.12.2005 @ 22:01:11
(Профил | Изпрати бележка)
Познах се:) Хубаво е, че се чете само от хора с въображение,а тълкуванието е многостранно. Всеки ще се пита какво всъщност си искал да кажеш и дали не казваш точно това, което ама точно той си мисли:) Иначе Незабравимата Непозната на фона на коалиционните кюфтета и талантливата й художническа четка, може да даде отговор на въпроса от теста:)))))Верният отговор е отговор д)Принцът на белия кон, който по погрешка е яхнал коня откъм задницата, размишлявайки дълбоко дали да не го замени с тъмносиньо БМВ. О, суета:))

Поздрави!


Re: Отново в музея
от Ufff на 08.12.2005 @ 22:03:47
(Профил | Изпрати бележка)
Малее, к'ва навалица от живи(е, виртуални) неща вм. музейни експонати щъка тука. Сега вече се оплетох съвсем кой кой е , ама така е по интересно . Ще чакам да се разплете възелът, в продължението:)


Re: Отново в музея
от mojsei на 08.12.2005 @ 22:48:10
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php
Идвал ли си в ИНГА на "Раковски - 108 ? Или на сбирки с К.Томов?

Замисълът е отличен, но изпълнението е фрагментарно и затова развиваш съдържание, което само ти си знаеш...За Мойсей, като герой, който разработвам, си уловил главното, но не си го представил с разбиране...Продължавай, може да се срещнем из виртуалността...


Re: Отново в музея
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 09.12.2005 @ 18:22:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica
охххх изгубих се в тълпата ;-))))



Re: Отново в музея
от pencho_zaeka (pencho_zaeka@dir.bg) на 09.12.2005 @ 21:57:09
(Профил | Изпрати бележка) http://inaned.dir.bg
:)))). Жалко, че не познавам всички. Ама мене си-познах сред максимите дълбокомислени. Само не разбрах кой е тоя дето така злослови по мой адрес, маа му стара! Кво дълбокомислие, кво чудо!


Re: Отново в музея
от k2 на 09.12.2005 @ 22:27:43
(Профил | Изпрати бележка)
Добре си ни оплел всички!
:)))))


Re: Отново в музея
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 09.12.2005 @ 22:29:22
(Профил | Изпрати бележка)
Тфа упридилену й майтап сал за ора с чуФству за хумур :-))))
Пузнах съ и ази :-)))) у ина графа с вуй4о! Йееее!

:-)))) ;-)

Замисълът ти много ми допадна, Светозаре, отивам в На оня свят!

:-))))


Re: Отново в музея
от bogest на 10.12.2005 @ 18:02:56
(Профил | Изпрати бележка)
"Отново в музея

Приказки автор: Svetozar

Вратата между световете си стоеше на същото място в нищонесъдържащото пространство, само че сега беше още по-облепена - към банерите на All.bg бяха прибавени и такива на HuLite.net. Природните духове и т.н. до съгласи се Гномът.
- Поехали! Allons enfants! - извика Саламандърът.
Този път никой не посрещна духовете. Докато кибичеха"...

Ето дотук прочетох в отговор на твоето съобщение, че си ме споменал в последната си приказка. След това се потърсих къде съм, открих се и нищо не открих.
Преценка (а не оценка):
начинът на маркетинг-уване е макар и стар, все пак до известна степен вършещ работа. Оттам нататък не виждам каква работа ти върши прагматичната езотерика за набавяне на точки. Нима си мислиш че механичната тайнственост и изброяване ще са ти от полза? Ако си го мислиш - аз не съм за този влак.
Като на човек, живо същество, част от вселената, атом от космоса ти желая успех, защото успехът носи в себе си развитието на живота. Но сам можеш да се досетиш, доколко това пожелание касае лично теб. Успех!


Re: Отново в музея
от ESEN (z55@dir.bg) на 10.12.2005 @ 20:49:30
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/
Ех, беше Златна Есен!
Сега е само Златна, а есента отстъпва мястото си на зимата :)))))

Хубава приказка!
Поздрави!


Re: Отново в музея
от Melpomeni на 11.12.2005 @ 14:27:23
(Профил | Изпрати бележка)
Мерси боку, че си включил скромната ми персона в тази твоя приказка!
Върнах се от другия свят, за да те прочета „не живо”, защото преводаческата програма се скапа! :)


Re: Отново в музея
от PaparakaPV на 11.12.2005 @ 18:58:12
(Профил | Изпрати бележка)
!!!


Re: Отново в музея
от kundalini на 11.12.2005 @ 21:03:44
(Профил | Изпрати бележка)
мноого добре си ме уплел, много ))))
определено имам нужда от будист до себе си - )))


Re: Отново в музея
от Prishylec на 12.12.2005 @ 11:13:25
(Профил | Изпрати бележка)
Браво Светльо!


Re: Отново в музея
от Samorasliak (lyusy8@mail.bg) на 13.12.2005 @ 12:39:41
(Профил | Изпрати бележка)
Интересна приказка си сътворил - микс от светове, мистика, фантастика, флора, фауна виртуална и инелектуална.
А Музеят, ах каква "забележителна експонация… пардон, експозиция!?" - и, дааа, открих се - в най-хубавата картина на художничката.

Благодаря за мястото, на което си ме поставил.
Поздрави!


Re: Отново в музея
от pafka на 15.12.2005 @ 22:51:49
(Профил | Изпрати бележка) http://pafffka.blog.bg/
трудно беше, но се познах и добре се посмях:)))

благодаря за вниманието!


Re: Отново в музея
от solaris на 16.12.2005 @ 22:18:46
(Профил | Изпрати бележка) http://solaris.blog.bg
черна котка-бял котарак
продължавай да ме четеш в оригинал;)))
Благодаря.посмях се и аз!


Re: Отново в музея
от copie на 21.12.2005 @ 14:01:34
(Профил | Изпрати бележка)
:)))))))))))))))) Развесели ме! Много е симпатична приказката ти! (видях се на задната корица, хахаха :))))))


Re: Отново в музея
от chocolate на 25.12.2005 @ 15:40:08
(Профил | Изпрати бележка)
Мока ма, видя ли в к'ва тъпа роля на статистки са ни метнали - да поддържаме с усилие силите на "Патриарха", сигурно за Мошето иде реч. Той ухажва една градска, ма не съм аз. Поне на Доктора да ни бяха сложили да подслаждаме живота, че младо момчето, здраво...
Светльо, добре го даваш. Идеята ти за едно такова произведение е страхотна. И варианти има из него и продължения. Ама трябва и малко повече фактологически материала да съчетаеш. Така на някои места направо си е съшит с бели конци, да ме прощаваш. Иначе съм много поласкана от включването и хич не ми пука, че ролята ми е статист, второ дърво от ляво :-)
Дерзай! Персонажи имаш пре-пре-достатъчно.