автор: PLASHKOV

Това което съм написал,съм изживял на сцената към младежкия театър
в годините 1971-1974.

Той е там...
и пресъздава своя герой.
Той е там...
и разлиства душата
под светлината на звездите.
Плаче, но сълзите не капят.
Целият е в рани,
но кръв не тече.
Той танцува
и танцът е епичен.
Заедно с него,
танцува и вселената.
Изведнъж светлина.
Тя осветява героя.
Творецът
остава в сянката
на своя герой.