автор: constellation

Когата в чакането се замислиш
и в падането си потъваш,
загубваш всички земни смисли
и във безкрая лунен плуваш;
и в тази сляпа безтегловност
се чувстваш странен и унесен,
отхвърлил всякаква условност,
запял безплътната си песен;
задълбочен във ритъма на празност
усещаш пълни свойте мисли
и в тази дневна претовареност
изгубваш се, изчезваш непречистен.