на Виолета
Не си бях купил билет за пътуването до тебе!
Влязох някак си гратис в живота ти.
След толкова спиране и качване, и слизане,
и разсеян от топлото време,
ленивото протягане .... и още...
Изненадата беше ...изненадваща!
Не съм си помислял за друга след тебе!
Толкова пълно и някак си странно приятно е
да бъдем заедно - кратко, а сякаш отдавна.
И като събудено от земетръс е желанието ми
да те обичам,
дълго притъпявано и закърнявало.
Мисля и правя, и дишам чрез тебе!
И нищо, че нямам билет.
Искам много пътища още да пропътувам,
както в дните, с тебе живени -
с накривено от непукизъм калпаче
и с бушуваща кръв в остаряващи вени.
И без билет ще пътувам към тебе,
защото с билетите имам проблеми!