автор: hoodoo

Изрод съм.
Изррррод, Господи!…
Инвалид съм от шест години, а съм на 23. Нямам приятели. Освен един.
Злобата ме е обсебила изцяло. Задавя ме не само, когато говоря, но и когато мисля. Искам и аз да бъда като другите, но не ми е дадено. Завист притиска сърцето ми. Искам и аз да имам момиче, но не ми се удава. Младост напъпва в душата ми, но болест я попарва.
Гния…
Дано наистина бъде кратко.
Купувам си барбит`и. Не е трудно. Във втория малък град, в който спирам, продавачката не се пули, а взима стотачките, които и давам вместо рецепта.
Защо не се отрових още същия ден?! Прибрах се в лисичарника и заспах. Винаги има време да се евтаназираш.
На следния ден дяволът дойде да ме навести. Да, той беше последният ми приятел. Видя барбит`ите, повъртя кутийката в кривата си ръката и присви очите си. Подшушна ми нещо и се измете.
Защо го послушах? Но нали исках да бъда част от другите… Като не мога да имам дори най-тъжните момичета, ще бъда техният спасител.
Облекох се добре и започнах да обикалям сбирките на поети. Всичко можеш да купиш на тези сбирки, но барбит`и - не. Няма такива изроди!
Нямаше... До онзи ден.
Съвсем сама, в дъното на ниската заличка на един стол седеше момиче…
Убий ме, Отче, моля те!...