автор: Marta

Промеждутъчно, мъждиво
коленичат сенки по острото.
Шипове.
Сипкави, синкави хрипове,
халките си хладни нанизват
по китките изникнали в пръстта.
Безоки просяци на прорез светлина-
дерат по кожата на мрака.
Навиват се червиви сетивата,
в черупките си вмъкват се
и спят.
Прострелян смъртоносно смях
под кръстовете каменни пролазва,
окалян, уродливо смазан,
изтлява, бавно се превръща в сняг.
Искрее, леденее снежно тяло
на границата с утрото.
С бялото.