автор: sradev

На вратата на Физика имало закачена подкова.
- Нима ти вярваш в подкови?
- Тя помага и на тези, които не вярват в нея.

Загледани през прозореца на кръчмата "Тапии" на двете дечица им се прияде топла питка. Момчето извади 100 лъва, момичето помоли плахо кръчмарят да им даде една топла питка.
Излезна кръчмарката, загледа се в синьото пръстенче на момичето и очите й грейнаха от завист. Знаеше тя, че пръстенчето е омагьосано. При всяка опастност то прошепваше откъде да се избегне.
- Да, заповядайте, - каза тя, ето тази питка сама съм я месила, сама съм я пекла. Точно като за вас. Няма скъпо да струва - ще добавите и пръстенчето и готово.
- Не е ли нещо прегоряла от единият край, плахо се обади момчето.
- Ако искате по-точно опечена, то не 100 лъва а 5000 лъва ще трябва да платите за нова печка. Но тази е добра за вас.
- Но ние не искаме да дадем пръстенчето.
- Питката е скъпа, по поръчка правена, повече от 100 лъва струва. За доплащане ще трябва да почистите, изметете... или можете да ми дадете пръстенчето.
- Добре, какво да изметем, къде е метлата?
- В същност ще трябва и да измиете.
- Дайте и парцала - ще измием.
- Но пак няма да стигне - ще трябва и стаичка да достроите до кръчмата. Но ако дадете пръстенчето, можем да се договорим.
Пръстенчето тихо прошепна:
"Не е сладка чуждата пита, сладка е тази, която сама си я омесиш, сама си я опечеш."
Прибраха си децата 100-те лъва и си тръгнаха, а кръчмарят, загледан в 100-те лъва промърмори:
- И кой освен тях би купил тази скапана питка?