автор: Razbojnik

предчувствия за страх и безпосочност...

Един ли скитник сложи отпечатък
от кривите си пръсти по стъклото?
И колко блудници я пиеха на глътки -
харизана е, но за малко става -
а яркото им евтино червило
по ръбчето цъфтеше като рана.
А колко бяха верните другарчета,
с които я поделяхме по мръкнало?
Разсъмваше и всеки пътя хващаше,
забравил за онази там, пресъхналата...

Нощта долива и горчи. Горчи отпитото,
а чашата съм стиснал силно
в юмруците на жалката безпомощност,
че нямам сили даже да си ида,
а нея да запратя към стената
и чистачите да изметат парчетата...

Вземете я! Вземете ми душата
и я разбийте вместо мене във небето!