автор: paris

Аз съм от камък - няма да заплача,
мъжете са особен вид животни...
Дори и по корем да се завлачат -
държат се... Абе... Идиоти!

И няма да си търся Магдалени.
Защо са ми? На мене те приличат
по начина, по който са скроени
душите им. Не могат да обичат.

Ще чакам теб. Защото си едничка.
И само ти ми траеш номерата...
И ми прощаваш за лъжи... за всичко...
И нищичко не искаш във отплата.

Ще чакам да ти "мине". Почини си.
Аз зная - бързо ти минава.
За ден, за два... И после ще ти липсвам.
Целувам те и ... до ТОГАВА.