автор: fightingone

Както всеки цвят повяхва, така и всяка младост
отстъпва на старостта, красива е и всяка фаза,
но всяка мъдрост и добродетел са нетрайни.
Призове ли го животът, сърцето трябва
да е готово за раздяла, за да може
без страх, а също и без жалост
по друг, нов начин да се свързва.
Вълшебство крие новото начало,
което бди над нас и ни помага.

Нека бодро преминаваме етапи
и не се привързваме към тях като към дом
Духът световен да ни ограничи не иска,
а ни въздига стъпало по стъпало, обогатява ни.
Едва устроени уютно в някоя житейска фаза
заплашва ни отпускане, понеже само онзи,
който е готов за път, надмогва навика.

И може би смъртта последна
ни подмладява с нови измерения.
Животът не се уморява да ни призовава,
затова напред, сърце, сбогувай се и тръгвай!