Полунощ е.
Не заспивам.
Нежна музика звучи.
Като в приказка щастлива
стаичката мълчалива -
килимчето на Аладин - лети.
Ласките ти
ме обливат,
топлина по мен струи!
И отново съм красива -
водопадна от лъчи!
О, знам,
вълшебството е само
родено в моите мечти!
Едно приятелство желано -
и става светло. И си ти!
Сетивата
си разтварям,
за да поема сноп лъчи.
С какво заменям звездопада?
С едно голямо слънце - ТИ!