автор: kuklara

Днес какво и става, музата ми закъснява.
Пропаднала е нейде,пак се забавлява
.Ще и счупя аз главата,ще и скъсам и перата
на класика тия номера не минават ей така.

Да забравиш за таланта , да изчезнеш във часа
Когато мислите напират като неплатената вода
И витаят и ме стряскат после бягат през глава
Щипят ми душата и прегарят ми съня.

Музо подла и красива кое те прави зла?
Дали това че кофти пея или че хъркам през ноща.
Не продължавай като облак да се периш
Да те не перна с рима точно и пряко зад врата.

Или пък да взема като някой със, питие да те сменя
Да ми дойдат нови трели и неизказани слова.
Метафори неясни и смразяващи стиха.
Дето стряскат всички даже моята жена.

Нямам време да те чакам музо !
Времето тече и ме зове!
С питието сменям муза
И изкуството ще потече.