автор: yellow_crane

На с.

Завръщах се от толкова пътувания,
от толкова посоки и пристанища,
и все по навик, не заради някого -
гласът на кръв, която на вода не става.
Да, имам своя изглед през прозореца,
прозореца на къщата ми бащина -
една липа, а във короната й -
планината, която неведнъж ме е спасявала
от окончателното полудяване.
Сега отново се завръщам,
но този път е много по-различно.
Днес знам, че ти ме чакаш -
на прага на оная къща,
в която никога не ме дочакаха
и винаги стоях на масата
със неразтворени подаръци,
които после слагах под елхата -
елхата на загубеното щастие.
И ето че от толкова пътувания
напълно съм изгубил спомена
за думите на обичта човешка
и в мисълта си те сравнявам
с копнежа по оная гара,
на която винаги съм искал да остана
и на която ти ще ме посрещнеш.
Любима моя, прости ми неспособността да плача,
(макар че точно тук се замъгляват очилата ми)
но вече виждам на таблото "Заминаващи"
как трепетно присветва твойто име.
Това не значи, че ще си отидеш,
а ми показва крайната ми дестинация,
която ще достигам винаги
със авиокомпания "Обичам те".