автор: mishle

Тръгвам в ноща,
Сама,
напускайки тази мрачна къща
Сред дълбоката тъма
да диря любовта
Вървя…
Слушайки песента
на повея
Виждайки само спомени-
Тъй красиви, тъй горчиви

Тръгвам в ноща
сред пустоща
да диря любовта
Усещайки как ревността
Ме прилъгва
Как ме примамва
Как ме погубва
Вървя...
Пред очите ми
Хиляди сърца
свити кат зрънца
Хиляди души
миждукат
И кат мехури се пукат
Вървя...
Дочувайки с уши
писъци мрачни
викове страшни
Опитвайки се да разбера
Къде остана любовта?
И изведнаж спира ме мисълта
Всичко което искам
вече страстно аз притискам
И кат през светъл лъч
аз съзирам
И от щастие примирам
Всичко от което се нуждая
ще си призная
е тук в ръцете ми
до сърцето ми

Спирам и от щастие умирам
Чувам песнопойни птички
Виждам хиляди деца мънички
Усмивка изписва се на лицето ми
Спокойствие усеща сърцето ми
Тишина....
Любовта взе ми дъха
Света отново се завъртя...