автор: miglena

... от неща, които почти са се случили, или биха могли да се случат, е възможно да се създават приказни паралелни светове ...

- Какво означава буквално съчетанието „Феичка Мейа Мигли"?
- Наричат ме ФЕИЧКА и Приказна от първия момент, в който започнах да публикувам в hulite.net - заради пожеланията и оптимизма ми и заради магичността в моите творби;
МЕЙА е виртуалното ми име в нет-измерението, в което съществувам, за да овладявам изкуството да предавам мислите, емоциите и фантазиите си от разстояние чрез слово, образ, музика и интернет;
МИГЛИ е име-талисман и за него не говоря - нося го в сърцето си.
- А символично?
- Символизмът, вложен в тази „триада", насочва: първо, към връзката на човека с незримите, приказни светове на въображението, сънищата и мечтанията, където всяка фея копнее да е жена, за да изпитва човешка любов - там някъде, „над" и „отвъд", е изворът на вдъхновението;
второ, към възможността сякаш по вълшебен начин идеите да се материализират чрез реализацията на творческия потенциал - така духът се въплъщава;
и трето, към посланието, че всяка жена, която обича и е обичана, би могла да овладее уменията на феи, нимфи и самодиви да омайват и да превръщат всичко, до което се докосват, във вълшебство - така материята се одухотворява.

- Какво е закодирано в твоето име?
- Миглена произхожда от старобългарското название на вятър „меглен", а аз го тълкувам и като Миг Светлина, защото Елена на гръцки означава „слънчева светлина". Наричат ме също и със съдържащите магичност и слънчевост Мег, Меги, Мегира, Мисти, Мегсън ... А Миглена Иванова на китайски означава 10 хиляди вълшебства и звучи приблизително така: Иййван Чи Джи.
- Коя е Миглена по биографичност?
- Миглена Иванова е родена в София и е живяла, учила и работила в над 20 държави на четири континента. По образование е юрист, с едногодишна журналистическа специализиция в Оксфорд като стипендиант на Агенция Ройтерc и с магистърска степен по политолотия от Университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор. Работила е като журналист в Международния отдел на вестник "Труд" и като съветник на Министъра на отбраната по международни въпроси, а понастоящем е основател и президент на Фондация "Вяра в себе си". Автор е на книгите "Чудеса", "Магически отражения" и „Феичка Мейа Мигли".

- Кое е основното послание, което синтезира житейската ти философия?
- Който живее с Вяра и Любов, е Щастлив Тук и Сега и може да сътворява Вълшебства.
- В какво вярваш?
- Вярвам в духовността и творчеството. Вярвам, че всеки човек е творец, но не всеки осъзнава това. Вярвам, че от неща които почти са се случили или биха могли да се случат, е възможно творецът да създава паралелни светове по „свой образ и подобие". Вярвам в себе си и в любовта.
- Любовта за теб е ...
- Бог е Любов и Любовта е моя Бог. Всичко започва от Любовта и е нейно проявление, а когато завършва, се влива във вселенската божествена необятност, за да започне нов кръговрат. Човешкото тяло е храм на вътреживеещата частица от божия дух, на божествената искра, наречена напосоки „душа".
- Щастлива ли си тук и сега?
- Когато обичам и съм обичана, да. Щастието е сливане на мечтания и действителност, превръщане на сънуването във всеобхватна реалност. Щастливият живее в свой рай на земята. Тук и Сега не изключва надеждата и прераждането, а означава уловен миг безвремие.
- Къде е вълшебността?
- Вълшебността или както често казвам, Вълшебландия, е навсякъде около и в нас, стига да пожелаем да я открием и създадем. Влюбените и децата имат сетивност за магиката и божествеността, за тях чудесата на сътворението са ежедневие. Човек, Вселена и Божественост са неразривно свързани, взаимопроникват се и могат да влияят един на друг. Съществува съдба и кармична предопределеност, която произтича от минали цикли на прераждане, но във всяко превъплъщение душата има и свободен избор дали да деволюира надолу или да се развива напред и нагоре.

- Какво ще отговориш на тези, които те наричат „измислена"или „луда" и казват, че бягаш от „реалността"?
- Като творение на фантазията всяка приказка е „измислица", а всеки творец неизбежно е донякъде и" луд", така че колкото по-измислено и лудо, толкова по-добре - приемам тези епитети като комплимент. Материалното измерение почти изчезва за мен, когато сътворявам вълшебни реалности от слово, които сякаш отварят порти към други светове, в които може да се отиде като „на почивка".
- Къде минава границата между Миглена и Феичка?
- Там, където би могъл да се отдели танцът от балерината или кислородът от живота ... Границата между ежедневие и приказност минава през душата и сърцето ми. В моето съзнание напоследък Миглена и Феичка се различават една от друга не повече, отколкото Зорницата - от Вечерницата.
- Защо приказките ти са все с отворен край?
- Всеки край съдържа в себе си някакво ново начало, както и всяко начало предполага края на нещо друго. Светлината завършва там, където започва Мракът, щастието прелива в сълзи, смъртта заема мястото на живота - за известно време, в неизменен кръговрат. Приказката продължава.