Вглеждам се замислено навън.
Отминавам с поглед всеки
непознат
дръзнал да прекрачи моя
свят.
Очите ми на никого не спират,
а чувствата нещастни пак замират.
И усещам се прекранто - като птица,
като лека и свободна гълабица.
Към синевата погледи извръщам,
мислите замислено прегръщам.
Но те не носят ми утеха.
Още неродена и ми взеха,
всичко ценно, чрез което,
можех да изчезна в небето.