автор: aureliano

Върху бялото на очите ми
незабележим е снега
натрупал преспи от спомени
Върху черното на небцето ми
невидимо е клеймото
прогорено от върха на езика ми
Върху клавиатурата на ребрата ми
липсват клавиши за триене
От дълбината на тръпката, разкъсала мрежата на покварата
ръмжейки от сподавени трепети ще изплува моята алтависта
И тогава
Ще изсвиря халюсимфония от накъсани хлипове
Ще добавя нови букви към Морз чрез задъхани хрипове
Ще пирографирам следите от устните ти върху моите
Ще си ампутирам клепачите
Ще си имплантирам 7 ръце и 9 хиляди пръсти
За да докосвам очите, опожарили мислите ми- твоите