Представвяш ли си къщичка в гората,
снежното калпаче на комина,
една пъртина дето скрита чака
стъпките ти тихо да преминат?
Представяш ли си жарката камина
и липсата на шумните площади?
Бялото спокойствие на зимата,
похлупило поляни и ливади?
Представяш ли си бреговете морски
на острови - далечни и незнайни?
А клюките на птици, (а не хорски),
с които пазят светлите ни тайни?
Представяш ли си и любов гореща
с ласки и целувки всеотдайни?
А трпетата на първата ни среща?
Погледите палещо-омайни?
Сега си представи от утре дните,
а днешния - за малко да забравим...
Казваш: не е време за мечтите.
Ала без тях какво ще ни остане?