автор: Mojsei

По мотив от народната песен:
"Мама на Янка думаше"


-Мартине ле, синко Мартине,
кога туй зло ще отмине -
душите ни, в страсти тревожни,
да видят пътеки възможни?!
Погледни поетите - наши съседи,
какви са те станали бледи:
на яве Мартине, мама, сънуват
и даже в рими бълнуват.

-Сред тях са мале дамите, с които
се срещах - в сладкарници, в хотелите открито
и в порив за хуманното общуване,
изучих как се спъват в конфликтуване,
че, когато мале, есен почне да отстъпва,
а страстта в сърцата ни настъпва,
ние правим майчице, седенки -
да почоплим и да плюем семки.

-А на мен ми синко Мартине, омръзна,
без дружки, в скука да зъзна
и за коя ли вече година
да мисля как младостта си замина,
че хората се преродиха като завистливи,
завистливи синко, похотливи
и злобата им в порой,
интригите върти - безброй.

-Това са си майко интриги -
за тебе са тежки вериги,
а те безкрай ще извират -
едни се раждат, други умират.
Я, ела мале при нази ,
и тука интригата лази,
но ние работим с перото,
което усмихва окото.
И ние мале, уж сме разумни,
разгръщаме сбирките шумни,
но вплетени в нишки интимни,
играеме роли все анонимни
и тъй в битието скандално
в преструвка стоим - идеално,
разбрали какво и как да намерим
и с радост чуждите радости мерим.

-Бре, синко Мартине, Мартине,
та туй е чудо голямо -
затуй ли селото е нямо,
а светът, изпъстрен с проблеми,
превърна поетите в неми?!
Ще стана и аз поетеса -
седенките синко, къде са,
ще бъда активна във всяка изява,
но искам Мойсей и мен да задява,
та щом ме синко, прелъсти
перото ми жестоко ще му отмъсти.