автор: sradev

Много отдавна, а може би след миг, не е категорично дали зад 3 по 9 земи, дали на опъката страна или под пълната земя, може би понеже очите вятър реже, имало царство без царе, казват Функтория се зове.

Живяло там функторче "Нищо" и нищо си нямало то.
Нищо не правило, нищо не знаело и само прилягвало.
Където полегне и нищо оставя. От туй все по тъжно му става.
В това царство нищото било господарство -
навсякъде лежи, няма лъжи -
теб лъжа, мене истина, само мястото ми да не истине.

Но ето, дошло "На-Ти-Едно".
То също прилягвало тук и там, но нещо добавяло без срам.
Прилегнало "На-Ти-Едно" до Нищото и родило се "Нещо-Едно".
Прилегнало до "Нещо-Едно" и ето ти "Две-Неща".
И тъй във Функтория на разни места разплодили се разни "Пет-Неща", "Десет-Неща"..."Сто-неща"... и край нямало тя.
И всяко от тез неща където полягвало, към каквото прилягвало оставяло само свойта следа.
Дори "Пет-Неща" прилегна до Нищо и стана на Пет Неща.
А туй, че от Нищо се народиха толкоз много неща никого не е стоплило до сега.

Но ето, че "Сто-и-Едно" пожелало да се върне, на "Сто-Неща" да се преобърне.
Речено-казано-сторено в миг "Дай-Ми-Едно" пристигнало, и до него полегнало. И никой не се чуди, че "Сто-и-Едно" станало на "Сто".
Но "Дай-Ми-Едно" до Нищото стигнало... и нищо не станало - Нищото пак нищо си останало.
А скуката ставала все по-голяма: лежат тук и там всички, къде на групи, къде самички, къде на купчинки, къде - в редички. В разни посоки стърчат, въздушни кули строят, но от туй нищо не ставало, колкото й да си полягвали.

Отнякъде чуло за тез редички функторче с две очички. Казвало се "Избери-Тоз" и се мислело за голям Бос. Гледало то с едното око само към функторче като число. Но с другото зяпало цяла редичка и виждало в нея всички. Вземе на пример "Пет" и вземе, че изтърси онова от петата посока, което търсиш.
И могли да се пренаредят както си искат всеки път. И пак да си лежат.

Дошъл в царството Великан. "Полягване" му викали там. Той можел полегнали да събере, от купчинки и редички да ги прибере, та нови функторчета да се родят, та да изглежда, че правят път. И функтори се народили, чак до Алмукабала път сторили. Но всички там сте били, скука е страшна, нали?
И стана ми тъжно, и аз бях там, нищо ядох и пих, четох нищожен стих, по брадата тече, а Нищото в устата влезна за едното чудо - нищо и никакво.

011205
Бялисток