автор: Illi

Беше три дни след пълнолуние и грамадната, увиснала над хълма луна, беше от дясно леко изстъргана. Все още, обаче, бяха далеч дните, когато щеше да се извие като буквата "С", за да отбележи, че се "С"-малява.
Двамата с него бяхме легнали в меката трева, вперили погледи в хълма.
- Те са едни малки гадинки - прошепна той току в ухото ми и двамата се засмяхме.
- Тихо! - скарах му се аз и се облегнах на лакти. - Потърпи малко. Ще се появят.
Те винаги се събират на този хълм три нощи след пълнолуние. Тази нощ се случи безоблачна и много светла - летните нощи винаги са светли. По небето бяха пръснати грамадни звезди като купчинки диамантен прах, а около нас безшумно прелитаха светулки, като малки хвърчащи лампички. Беше малко хладно и малко влажно, но много весело. Не знам дали и той се чувстваше така, обаче всеки път, като си помислях за гадинките, ме напушваше смях и трябваше да си хапя устните, за да не разсмея на глас. Идеята да ловим невестулки дойде направо от никъде - както си пиехме чай. "И какво правят невестулките, когато се събират на хълма си? Някакви частни партита?" Аз не знаех. "Да проверим, искаш ли?" предложих.

И ето ни тук, стоим в тревата до Хълма на невестулките и ги чакаме да се появят. Мълчим. На мен ми се приспива. Цялата предна нощ не можах да спя от вълнение. Не че невестулките са нещо наистина вълнуващо, но все пак това си беше едно малко забавно приключение. Е… точно в този момент, около единайсет и половина през нощта, не беше чак толкова забавно, защото нито една невестулка не беше притичала наблизо. Хубаво е да си лежа така в тревата. Тук мирише на мащерка… хубаво място са си избрали невестулките за частни партита. Наистина ми се доспива, облягам глава на ръцете си, без да свалям поглед от хълма, обаче очите започват да ме болят и искат да се затворят. (Интересно, но днес са много зелени. А пък много добре знам, че утре ще са светли и по-скоро жълти. Не ги харесвам като са жълти.) Наистина ужасно ми се спи! Може би изобщо няма да забележиш, ако задремя за съвсем мъничко? Със сигурност…
Малката гадинка скокна от тревата на гърба ми и от гърба ми - пак в тревата, абсолютно невъзмутимо. На всеки няколко скока се изправяше като свещ, присвивайки лапки пред гърдичките си, и душеше сладкия въздух с трепкащо носле и трепкащи мустачки. Невестулка! Примигнах и се обърнах по гръб. Толкова много звезди! Няма начин да видиш толкова много звезди в града, дори да е новолуние. Цялото небе е пълно със звезди.

- Добро утро! - прошепна той и се усмихна загадъчно. - Невестулките пристигнаха!
Аз се прозинах и се обърнах към хълма. Действително, той гъмжеше от невестулки, които… които… които… Разтърках очи и примигнах няколко пъти. Нямаше грешка.
Невестулките се бяха насъбрали около няколко големи жълти чайника, от чиито чучурчета се вдигаше пара. И си наливаха чай. В малки порцеланови чашки, които държаха в предните си лапички и току надигаха, за да отпият. Когато изпиеха чая, оставяха чашката в тревата и избърсваха муцунки и мустачки, след което отиваха да си налеят още. Невестулска му работа!
Вече съвсем будна, с ококорени очи, зяпах чаеното парти.
- Те кога… донесоха чайниците? - попитах след малко, докато съзерцавах сновящите по хълма зверчета.
- Ами, не знам. Заспал съм за малко.
После се усмихна малко гузно и продължи да наблюдава невестулките. Те изтънчено придържаха чашките си, докато приказваха на малки групички. Всичко ставаше горе-долу така: няколко невестулки едновременно изпиват чайчето си и се затичват смешно, на два крака, към най-близкия чайник. Настава кратка суматоха кой да си налее първи, при което все повече невестулки наобикалят чайника и започват да се суетят, пристъпват към него, а после обратно, споглеждат се, мърдат с уши и мустачки и правят жестове с предна лапичка - не, Вие преди мен, моля Ви! Накрая една от тях си налива чай, а след нея всички се нареждат на опашка, след което няколко - но не по малко от шест и не повече от шестнайсет, и винаги четен брой - се събират в кръг и започват да отпиват абсолютно несинхронизирано от чашките си и да си бъбрят по невестулски. И после пак и пак - да се чуди човек колко чай има в чайниците и колко чай побират невестулките.
И нищо друго. Само пият чай, сноват насам-натам и си говорят.
По някое време, когато чаят най-после започна да се свършва, започнаха да се държат по-нормално - събираха се на върха на хълма, хващаха се за лапичките и правеха по няколко танцови стъпчици в тревата, подскачаха да хванат светулките, след което замръзваха, вторачени в голямата надупчена като сирене луна, помахвайки само с мустачета и лапки. Това продължи много дълго, чак докато небето започна да посивява, а звездите - да избледняват. Дори ставаше мъничко скучно да ги наблюдаваш как правят все едно и също. Само тези големи жълти чайници и пръснатите по хълма порцеланови чашки някак не бяха на мястото си.

- Слънцето е хубаво само два пъти през деня - каза ти. - Добро утро!
Отворих очи. От невестулки, чайници и порцеланови сервизи на хълма нямаше и следа. Луната беше избледняла до синкаво-бяло кръгче на запад, а на изток небето беше златно и розово. Беше хладно, по тревата имаше роса. Миришеше на мащерка.
- И не хванахме нито една невестулка… - промърморих.
- Че за какво ти е? Те са подли зверчета.
Засмях се и те целунах по бузата, а ти ме гушна.
- Обаче знаеш ли, - каза, - сигурно са много нещастни.
- Моля?!
- Ами, така де. Нямат си бисквитки. Може да им донесем следващия път.
- Какво?
- На невестулките.
Помълчах малко, после се изправих и изтичах до хълма. Имаше няколко кръга в тревата - там, където бяха стояли големите жълти чайници.
Наистина, сигурно на невестулките им е много кофти без бисквитки!