автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?


(Продължение)

За силата на народното творчество


-Няма съмнение, че народното творчество е един от изворите на новата художествена литература - подхвана Джиги.-Темата е обширна и хубава, но ти навярно имаш нещо предвид конретно, Мо?
-Само преди дни прочетох в Интернет творбите на две поетеси, които използват мотиви от народното творчество - едната въвежда в творбата си персонажа на вещицата, а другата преразказва преданието за една самодива. И в двата случая не може да се говори за превръщането на народното творчество в извор за разработването на въпросните текстове. Публикувах текст за любовта на Никола и Еленка, който бе разработен чрез коментари, по начин, който може да се види. Та цялата тази ситуация, а и още други съображения, ме подтикнаха да ти предложа тази тема за разговор - отговорих й аз замислено.
-Навярно имаш вече нещо готово, което ще ми прочетеш? -пита Джиги, но явно продължава да мисли върху думите ми.
-Предлагам ти два текста, Джиги - отвръщам аз и се подготвям да й ги прочета.
-И все пак Мо, какво имаш предвид? - настоява Джиги.
-Добре Джиги, ще ти кажа! - отвръщам малко рязко аз.-Традиционното благоговеене на българина пред чистотата на нравствените норми, днес се разтърсва от силата на една нова нравственост, която излиза на обществената сцена с бруталността и безсрамието на своята девственост и, разбира се, не е еднозначно определена. Зашеметяването е толкова силно, че еуфорията на възторга от разкрепостяването и помията вървят ръка за ръка.
-Ти повдигаш цял букет от въпроси, които бързаш да ми ги покажеш като решения в двата текста, които ми обеща? - казва с полифонична интонация Джиги и се приготвя да ме изслуша.
-Така е, Джиги! - отвръщам кратко.-Слушай!



1.
Тук съм моме


Тук съм моме,
луд по теб изгарям
от прегръдката,
която не повтарям,
но с която ме ориса
в тъмни дебри да те търся.


Не успя в камък
ти сърце ми да превърнеш,
но с косите си успя
света ми мил да преобърнеш,
щом сърцето ти тревожно
с моето се сля в обичане възможно.


В мига,
когато устни с теб да слеем,
ангел бял крилата си разпери
и попречи ни да се засмеем,
за да ни предпази
от бедата - стара проклетия.

Ти си прокълната
да целуваш
и така душите мъжки да убиваш
като с думите любовни се преструваш,
но самата ти
покой да не намираш.


Щом отвъдни светове
ни пречат,
с теб прегърнати
да се целунем,
двамата ще трябва още да се търсим,
чрез целувката и себе си да преоткрием.




2.
В този миг венетиният брат

По мотив от народната песен:
"Скарали се зълва и буля"


В селото си имаме Страхил -
той наскоро взе невеста
и веднъж, на нивата когато бил,
случила се в къщата една фиеста.
Може да я наречете и кавга,
но сестрата - за утеха,
е, не питайте кога,
взела братовата дреха.
Ревността така покълва
и показва своя лик -
може грешката да прави зълва,
но и булята надава вик:
-Ето ти, на теб ръкава,
Страхо ми е мил съпруг -
другото за мен остава
и не искай дял от мене друг!
В този миг венетиният брат
се намесил в игрите
и постигнал нужния обрат
щом на ризата съгледал той полите:
-Но какво направихте, Венето
и защо сте като квачки?
Вижте сватбената риза - ето!
Ама, че сте ми глупачки?!
А и ти любима, мила ми Калино…
я, простете се …и двете…
ти си още ненапито вино…
О, сега пък, не ревете!

(Следва)