автор: Sladkata_Rosi

Заплетено в косите ми се крие
въпросчето, което снощи търсих.
Обгръщам го в пространствено развитие,
разрових го и вкопчих в него пръсти.

Зведичката играе си на слабост
в безсмислието мамещо ме пали.
Душата й е пленница на радост,
открита в извора на слънчевите зали.

Във истината думите не плачат.
Кривят се в мисли, пратени от Бога.
Поверие гласи, че вечер в здрача
се ражда болката изпросена за сбогом.

И в земетръси времето проглежда,
във дъното на миналото стене.
Объркано към него поглед свеждат
мечтите ни, в кристален двор пленени.

Безветрени проплакват равнините,
безгласни оглушават в светлината.
Мълчи животът - губил им следите.
Намръщена преследва го съдбата.