автор: bogest

/без обяснения/
В поезията съм наркоман
отдавна съм минал на "твърдо"
Гледам да не стане зян
омекващата с годините твърдост

В замяна на това
с наркотиците хич ме няма
с красивите измами се справям едва
предпочитам удар пред красива измама

Срещнах купища хора които
от силните чувства изпитват страх
за да не нарушат ритъма на сърцето
Нищо че любовта е сред тях

В замяна на това
обожават изтънчени удоволствия
и са готови на коварно убийство
за да не спират съответните продоволствия

Глупоста се котира като антибиотик
хилавите емоции - като визше изкуство
Смях и аплодисменти
даряват герои без всякакво чувство

Елементарното е съзаклятие
Избегната е сложността на всяка мисъл
борбата е презряно понятие
самостоятелността живее с нос увиснал

Единствената безмълвна фраза,
която чувам не с уши, а с интуиция:
"Не ме докосвай, имам проказа!
Ще използвам срещу теб цялата си юрисдикция!"

Нарушени са малко, мисля си тайно
законите на общуването
Но ако става дума за нищо случайно
властта е свързана с робуването