Провокирано от една изповед...
Когато вятърът задуха
И океанът зашуми,
Когато зимата запее свойта песен,
Тогава болката ще прелети.
Ще шепне диво с листата,
Ще плува нейде из ширта,
Ще гасне всеки лъч топлинен
И бавно ще разяжда плът.
Когато ручеят зашепне
И сълзите се пресушат,
Когато ледът в сърцето се пропука,
Тогава времето ще продължи.
И ако пясъка в ръцете свърши
Ти запомни-
Твойто време е изтекло,
Болката проклинай ти.