автор: peri_pathetic

Щастлив съм, че родих се тук -
градът на моите деди,
които с гега и със ямурлук
подкарваха стадата си на юг,
към Гюмюрджина, Бялото море…
Но нека отстъплението спре
и да се върна пак във моя роден град,
на хора и събития богат.
Обичам те, мой град любим -
о, София, за мене ти си Рим,
и всички пътища към тебе вече водят,
и родните патриции във теб за власт се борят.
Обичам твойте дупки, твойте ями,
в които могат да се крият партизани,
обичам лампите ти с сила на запалка,
че на "Енерго" - то бюджета му е малък.
Обичам твойте автобуси в пиков час,
в които за да влезеш трябва да си Фантомас.
Обичам трафика ти, твоите маршрутки,
зарад които не останаха гугутки.
Естествено, трамваите - къде без тях -
които също ми докарват нервен смях.
Да, тука можеш да не спиш -
обичам ви, БИАД и О'Азис.
И Франк Синатра иска да се буди вече тук -
Ню Йорк, Ню Йорк, ти пълен си боклук !
А може би си станал предградие софийско,
за да участваш в надпревара олимпийска,
защото днеска виждам, че "Манхатън Груп" строи
срещу ма'алата циганска на "Татарли"!
А бате Бойко ни е кмет,
и от чешмата ми потича мед,
шербет и даже и масло -
обичам Софиянски и Павлов!
А банката на Цвети вече е "Сезам"
и доколкото знам,
без лична карта и без въпроси
всеки ще граби, колкото може да носи.
Но…Тук се събуждам - треперя от студ.
Коремът ми леко от глад е подут.
А от "Врана" царят - с кожух и калпак,
тънко се смее: "Май си гол бе, юнак!"