В сред смях и плач
от срещи и раздели
шум от влюбени целувки
вселенски раждания и умирания
в седмиците от недели
в страни стоях
и гледах
това бе то света
завръщах се понякога в него
и после пак заставах в страни
а суетата се въртеше..
светът си съществуваше без мен
стоях си
в седмиците от недели
които бяха само мои дни..
Ела...
помогни ми да остана в него..
Толкова много съм те мечтала
че ме е страх да не те уплаша
хората се боят от такива като мене..
а толкова нежна ще съм
с теб мога да правя любов
и без да влизаш в мене
мога да се преливам
да влизам и да излизам
като върбова клонка
с мислите си да те докосвам
да те целувам само с мълчание
когато насищам пространството
с моето присъствие те обгръщам
без да движа ръцете си
усещаш ли как те прегръщам
с теб искам да правя любов
знаеш ли какво е когато аз правя любов
с душата си, с мисълта си
с тялото си ще я усещаш..
Ела..
не гледай че понякога се смеят очите и
тъжна е тя, тъжна e
и тъгата я носи в сърцето си
но любовта, нея я дава на тебе..
ела...
помогни ми да остана в него..