автор: PLACEBO

Брегът, погален в утрин тиха
От твойте устни, медоносещи
Събужда се, от слънцето достигнат,
След безсънно страстна нощ.

Пристанът самотен,
Прималял от нежността ти,
Подремва изнурено
Онемял от щастие.

Ще те чакат пак
И тази нощ
Безумно нежен,
Поетичен,
Съзидателен.
Ще те магесват,
Както ти магеса ги.
И ще те вричат
В
Любовта.