Често обичаше мама да казва:
'И в това си има резон'.
Често да казва и да наказва
през всеки годишен сезон.
А аз бях момче и нали съм такова
не слушах, правех бели.
И за всяка от тези пакости мои
отговарях с пост и... молби.
Летата минаваха, взех, че порастнах,
станал съм мъж, казват ми.
А аз уж съм същият. Взех, че останах
момче по душа, като преди.
И искам отново лудост да сторя,
но вече - кой ще прости?
Мама я няма, няма го двора,
има... новодошли.
Често обичаше мама да казва:
'И в това си има резон'.
Ще помня това, дори ще наказвам
сина си. Пред мама - поклон!