Във вихъра на чувства нови
понасяме се с вятъра крилат.
Оглеждаме лика си в светилата-
слънца, луни и хиляди звезди...
Огряла е телата ни дъгата,
във светли тонове блестим
и крачим в облаци от злато,
сиянието с погледи следим.
Вълнуваме очите си с простора,
потънал в розовото спи.
Кротува си небето сякаш сън сънува,
а вътре в нас препускат бели дни.
Как хубаво е тук във небесата!
Усещаш вятъра, нали?!
Живот, пази ми сетивата
за тази приказка от влюбени мечти!